Николай Хрелков Полуночная косьба Среднощна коситб

Красимир Георгиев
„СРЕДНОЩНА КОСИТБА” („ПОЛУНОЧНАЯ КОСЬБА”)
Николай Радев Хрелков (1894-1950 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Терджиман Кырымлы


Николай Хрелков
СРЕДНОЩНА КОСИТБА

Денят ли отпусне дълбоки клепачи
и плахите прилепи пак засноват,
в ливадите тучни рой черни косачи
извиват и стръвна коситба косят.

Пореждат се откоси – трупи връз трупи,
проблясват острила и пеят коси,
земята се сгъва от кървави струпеи
и було зловещо звездите гаси...

Детето ли сепнато в люлка проплаче,
събужда го полъх на кървава смърт,
сред земната нива рой черни косачи
жестока среднощна коситба косят.

Спи дивен аджерко, не слушай не чакай,
ни пролет усмихната, нито звезди;
вън бухали мрачни бухукат във мрака
и шестват над робите смърт и беди...

И вятър похлопа ли – скъдно сираче –
той плаче и шъпне след дългия път:
„Там, в робската нива, рой черни косачи
извиват и скръбна коситба косят!”


Николай Хрелков
ПОЛУНОЧНАЯ КОСЬБА (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

День снова смыкает тяжёлые веки,
и робкие снова снуют упыри;
и с косами чёрные нечеловеки
кровавую жатву метут до зари.

Валки возвышаются – трупы на трупах,
блистают точила, и косы звенят,
и жмётся земля в окровавленных струпах,
под злобной вуалью – ни ночи, ни дня.

Дитя в колыбели качаясь, заплачет
от сполоха смерти кровавой не спя,
а косари чёрные косят тем паче,
жестокостью сердце земное скрепя.

Спи чудный дракоша, тебе, забияке,
ни мая улыбки, ни в ручку звезду;
там филины мрачные стонут во мраке
рабам накликают погибель-беду.

И ветер прискачет к ребёночку в гости,
шепнёт, утерев сиротинушке нос:
„Там косари чёрные вьются и косят
кровавую жатву, полночный покос!”